Разкопките
От 1996 г. в пещерата се водят археологически разкопки. Организират ги Археологическият институт на Българската академия на науките в София и Институтът за геология и праистория на кватернера в Бордо, а ги ръководят Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.
Разкопките разкриват къснопалеолитна култура от 37–34 хилядолетие пр.н.е. Тя значително се различава от находките от същото време в пещерите Темната дупка и Бачо Киро и е сходна с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Най-старите следи от хора в Европа?
Пещерата е обитавана и през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове, датирани отпреди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е вярна, това е най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Спорове предизвиква и друга находка: няколко кости отпреди 1,2–1,4 милиона години с нанесени поредици от резки. Според археолозите, които водят разкопките, резките са направени умишлено и не са случаен резултат от обработката на месото. Хипотезата е спорна, защото според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens, преди 50 хиляди години.