Белоградчишките скали обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край селата Граничак и Дъбравка, където е внушителният Борич, и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце.
Дъждовната вода и ветровете са превърнали безформения камък в скулптури, които приличат на митични същества, човешки силуети, животни и птици. Скалите са красиви през всички сезони: зиме стоят като великани с бели калпаци, а напролет сякаш плуват в зеленото море на дърветата и цветята.
Трите скални групи
На изток е Фалковската група: Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък и Боров камък. Централната група е край самия град: Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата. На запад е Збеговската група: Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.
Най-величествените скали обграждат Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. На 4 км от града, около пещерата Лепеница, е друга голяма група, в която най-внушителна е фигурата на Динозавъра.
От терасата на Мислен камък се вижда безкрайна панорама от зъбери, скали, пропасти, поляни и долчинки с бистри ручеи, а в далечината са очертанията на Стара планина. Имената на фигурите са плод на народното въображение.
Как са се образували
В края на палеозоя, преди около 230 милиона години, в района се наслоили песъчливи мергелни скали. По-късно ги заляло море, на чието дъно се отлагали пясък, чакъл и глина. С времето пясъчно-глинеста спойка ги свързала в конгломерати и пясъчници. Червеникавият им цвят идва от железни окиси и хидроокиси.
През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли сиви и кремавобели варовици; от тях са челата на днешните Белоградчишки венец и Ведерник. При нагъването на пластовете районът попаднал в центъра на голяма антиклинала. Водата, ветровете и температурните колебания разрушили варовиците и разкрили силно напуканите конгломерати. Така за милиони години природата е създала причудливите форми.
Природата около скалите
Флората включва много балкански ендемити, записани в Червената книга на България. Тук живеят скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна и сънливец. В района са се образували и над 100 пещери с красиви образувания; най-известна е Магурата.
От Белоградчик тръгват няколко екопътеки, които се вият край скалите и са подходящи и за велосипед.
Естествена крепост
Скалните колони, високи до 200 м, образуват естествена крепост, чиято защита е използвана от древни времена. Сред тях е построена крепостта „Калето“.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г., а през 2008 г. са номинирани за едно от новите седем чудеса на света. Заедно с крепостта са сред Стоте национални туристически обекта.
Легендата за Мадоната
Преди векове сред скалите имало девически и мъжки манастир. Най-младата послушница, Валентина, била толкова красива, че мълвата за нея се разнесла из цялата Римска империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, тя срещнала римлянина Антонио.
Любовта им дълго останала скрита, дори когато Антонио се качвал по въже в килията ѝ. Но Валентина родила дете и плачът му я издал. Монасите решили да я анатемосат и да я изгонят от манастира заедно с детето.
В този миг откъм хълма се задал Антонио на белия си кон. Над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило: Конникът, Монасите и Валентина – Мадоната с детето на ръце. Свои истории имат и другите фигури: Мечката, Дервишът, Ученичката, Адам и Ева, Орелът, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
